Нашата история
История на Дружеството от 1869 до 1950
6 август 1869
На Преображение Господне през 1896 г. в одаята на църквата „Св. Троица“ се учредява Женско дружество с цел да спомага за просвещението на жените. Първоначално името на Дружеството е „Майчина любов“.
„…Ниското положение на женския пол и простотата, която ни беше обиколила и мислеше да ни държи доволни дълго време свои за роби, чрез което бяхме за срам и укор пред другите наши сестри-жени; като познахме и почувствахме унижението, което висеше върху ни, от примера на нашите съседки и подкрепени от очевидни примери на по-достойни жени, ний габровките да не оставаме отговорни пред градът си и народа си със немарието си, решихме да се потрудим доколкото силите ни позволяват и съставихме това наше Дружество.“
~ Из писмото на Настоятелството до Габровската община, 1871 г.
Сред основателките на дружеството са: Тотка Бончева и Мана Попова (учителки) и гражданките Мария Гаврилова Ганчева (Гаврилица Ганчовата), хаджи Андрейца Манафова, Мариола Станчева Новоселова, Мома Тотю Станчева, Рада и Мария Рачкови, Цана Цонева, Дешка Ранкова Тонкова, Досьовица Драганова, Христовица Арнаудова и др. Първа председателка на Дружеството е Мария Ганчева, касиер Мома Тотьо Станчева. След известно време се налага името „Майчина грижа“, вероятно по давление на дошлата в Габрово през 1870 г. старозагорска учителка Анастасия Тошева.
Габровското дружество „Майчина грижа“ е едно от първите женски дружества в България след „Милосърдие“ в Лом, създадено през 1857 г. и „Майчина любов“ в Стара Загора от 1866 г.
Още през първата година броят на членуващите жени в Дружеството достига 170. Ако в началото дейността на дружеството е била само просветна, то на по-късен етап се разширява и става благотворителна.
1871
Дружеството се заема с управлението и грижите за Девически пансион, открит през същата година при Главното девическо училище. То поема издръжката на три бедни момичета, с изискването те да завършат образование и да станат учителки, където им бъде наредено. Това са Тота Венкова (бъдещата първа дипломирана лекарка в България), Неда Шипчанова и Станка Р. Стомонякова. Дружеството развива усилена благотворителна дейност.
Учителят Илия Христов с ученичките си, между които е Тота Венкова, една от първите стипендиантки на Дружеството, 1870 г.
Снимка: © Държавен архив – Габрово, ф. 717К, оп. 1, а.е. 15
1876 - 1879
По време на въстанието през 1876 г. Дружеството се занимава с настаняване и грижи за сирачетата, оцелели в опожарените от турците севлиевски села – Батошево, Кръвеник, Ново село и др.
Същите дейности са развивани и през войната 1877-1878 г.
Обзавежда двете военни болници в Априловската гимназия и Дечковата къща, където се полагат грижи за ранените войници.
Приходите на Дружеството се формирали от членски вноски, от визити по именни дни, подаръци по случай на радостни или скръбни дни в семействата. По-късно и от средства от завещания, помощи от общината и др.
След Освобождението, дейността на Дружеството замира.
Дечковата къща, в която Дружеството обзавежда болница и полага грижи за ранените войници по време на Руско-турската освободителна война (1877 – 1878 г.)
Снимка: © Държавен архив – Габрово, ф. 453, оп. 3, а.е. 23
1899
От 1 април 1899 г. Дружеството възстановява дейността си със 122 членки. Председател е Пенка Бочарова.
Започва интензивна благотворителна и просветна дейност. Уредена е библиотека, неделно женско училище за неграмотни и полуграмотни жени и момичета и др., подпомага бежанците от Македония с дрехи и пари.
Изпраща петиция до Народното събрание против отнемането правото на омъжените учителки да учителстват.
Пенка Бочарова, председател на Дружеството и активен деятел.
Снимка: ©Юбилеен вестник на „Майчина грижа“ , 1999 г.
1902
За почетен член на Дружеството е провъзгласен д-р Петър Недевски, който доброволно преподава хигиена в Стопанското училище.
В края на учебната година се организира изложба с изработени от ученичките предмети с цел набиране на средства. Изложбите стават традиционни.
1903
През 1903 г. в дружеството членуват 320 действителни членки, грижат се за 40 деца в ученическата трапезария. Разполагат с бюджет от 120 000 лв. и фонд „Дружествено здание“ с 330 000 лв. Дружеството не разполага със собствено здание.
1905-1906
Дружеството протестира против Законопроект, целящ лишаването достъпа на жени до университет.
Изпраща във фабриките комисии за проучване положението на работничките в тях, със цел осигуряване на закрила.
Безплатна ученическа трапезария, организирана от Дружество „Майчина грижа“ – Габрово, 1930 г.
Снимка: © Държавен архив – Габрово, ф. 309К, оп. 2, а.е. 10
1909
На 22 март Дружеството открива безплатна ученическа трапезария. Помощ в начинанието оказват Иван Хаджиберов, В. Калпазанов, А. Добрев, д-р Петър Цончев (провъзгласен за почетен член на Дружеството), свещ. Хр. Вуцов, Петър Събев и много други достойни габровци. Дейността на трапезарията се регламентира с Правилник.
1912
По време на Балканската война се развива активна самарянска дейност по облекчаване страданията на ранените и болни войници, настанени в габровската болница.
1918-1944
Дейността на дружеството се разгъва в по-широк план, след като с голямата подкрепа на индустриалеца Пенчо Семов и неговата съпруга, Радка П. Семова бившето казино „Бузлуджа“ (снимка: Преди) е преустроено в красива и огромна за времето си сграда (снимка: След), където през учебната 1931-1932 г. се открива пансион с трапезария за бедните деца и редовно Девическо професионално училище. Новото училище носи името на Хаджи Радка Пенчо Семова. След 1944 г. зданието е национализирано.
1944-1950
След 1944 г. всички женски дружества преминават към Отечествения фронт. ЖБД „Майчина грижа“ се влива в Околийски комитет на Отечествения фронт – Габрово и престава да съществува до възстановяването си през 1992 г.
Деятелки от „Майчина грижа“, сред които и благодетелите Пенчо и Радка Семови, 1940 г.
Снимка: © Държавен архив – Габрово, ф. 309К, оп. 1, а.е. 25
